Толкова дълго, тебе ли чаках,
преминах през всички сезони,
раждах, погребвах, смях се и плаках,
любовта от мен не прогоних.
Познавах очите ти, преди да те зная -
копнежът в мен не изчезна,
нощем, притихнала в тъмната стая,
потъвах в синята бездна.
Душата ти знаех - по мъжки корава,
а толкова нежност стаила,
твърдите устни - нестинарска жарава
ръката ми бе изгорила. ...