Толкова дълго те чаках...
Толкова дълго, тебе ли чаках,
преминах през всички сезони,
раждах, погребвах, смях се и плаках,
любовта от мен не прогоних.
Познавах очите ти, преди да те зная -
копнежът в мен не изчезна,
нощем, притихнала в тъмната стая,
потъвах в синята бездна.
Душата ти знаех - по мъжки корава,
а толкова нежност стаила,
твърдите устни - нестинарска жарава
ръката ми бе изгорила.
Толкова дълго... май те дочаках
в края на тихата есен,
на ятото щъркели вчера помахах,
подарих им моята песен.
музика
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валка Всички права запазени
