Толкова дълго те чаках...
Толкова дълго, тебе ли чаках,
преминах през всички сезони,
раждах, погребвах, смях се и плаках,
любовта от мен не прогоних.
Познавах очите ти, преди да те зная -
копнежът в мен не изчезна,
нощем, притихнала в тъмната стая,
потъвах в синята бездна.
Душата ти знаех - по мъжки корава,
а толкова нежност стаила,
твърдите устни - нестинарска жарава
ръката ми бе изгорила.
Толкова дълго... май те дочаках
в края на тихата есен,
на ятото щъркели вчера помахах,
подарих им моята песен.
музика
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валка Все права защищены
