Толкова е лесно в мъглата

Толкова лесно е да си идеш:
 лягаш в пролетната мъгла
 и те понасят мигове
 сиви облаци. Тишина
 
 те пробожда. Питаш се: 

"Съхрани ли ги с "копи-пейст"

 всички думи, примигнали

по лаптопа ти?" В анапест

 
 завалява дъждът навъсено,

 но след малко - виж ти! Дъга!

 А мъглата, разкъсана,
озарява я светлина -

 долу сянката ти, накъсана,
 някой в думите ти събра.