Толкова е лесно в мъглата
Толкова лесно е да си идеш:
лягаш в пролетната мъгла
и те понасят мигове
сиви облаци. Тишина
те пробожда. Питаш се:
"Съхрани ли ги с "копи-пейст"
всички думи, примигнали
по лаптопа ти?" В анапест
завалява дъждът навъсено,
но след малко - виж ти! Дъга!
А мъглата, разкъсана,
озарява я светлина -
долу сянката ти, накъсана,
някой в думите ти събра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
