Толкова лесно е да си идеш:
лягаш в пролетната мъгла
и те понасят мигове
сиви облаци. Тишина
те пробожда. Питаш се:
"Съхрани ли ги с "копи-пейст"
всички думи, примигнали
по лаптопа ти?" В анапест
завалява дъждът навъсено,
но след малко - виж ти! Дъга!
А мъглата, разкъсана,
озарява я светлина -
долу сянката ти, накъсана,
някой в думите ти събра.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
