Толкова е тихо

Толкова е тихо,

само аз натрапчиво се питам

„Има ли с какво

да ме запомниш?“

Дали със експанзивната ми веселост,

с умерения тон,

или с тъгата,

която винаги е в моите очи;

или с незабелязаното ми присъствие,

неангажираща,

по-често мълчалива;

или

безгрижна,

разсеяно бъбрива.

И аз не знам.

А може би

да ме запомниш,

нещо няма да достигне.

И все пак

кой знае?

Може би ...