25 апр. 2012 г., 17:30

Толкова е тихо

809 0 0

Толкова е тихо

 

Толкова е тихо,

само аз натрапчиво се питам

„Има ли с какво

да ме запомниш?“

 

Дали със експанзивната ми веселост,

с умерения тон,

или с тъгата,

която винаги е в моите очи;

 

или с незабелязаното ми присъствие,

неангажираща,

по-често мълчалива;

или

безгрижна,

разсеяно бъбрива.

 

И аз не знам.

А може би

да ме запомниш,

нещо няма да достигне.

 

И все пак

кой знае?

Може би ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Петракиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...