6 jul 2007, 10:55  

Толкова ли много закъснях

  Poesía
1.2K 0 16

 

Толкова ли много закъснях?
Не можа ли още малко да почакаш?
По трънливи пътища към теб вървях,
вярвайки, че вечно ще ме чакаш.

 

Може би избързала си да отвориш,
чакайки нетърпеливо мен.
На фалшиви богове и ти се молиш,
Песента ни пееш със фалшив рефрен.

 

Толкова ли много закъснях,
че ме каниш днес във стаята за гости?
През очите на неканен гост видях
своя дом и много още...

 

Пътят ми, постлан със тръни,
очевидно е към своя край.
Връх по-романтично стръмен
мойта кръв не ще познай.

20.03.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Кънев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отново не знам какво да кажа...6! Гениален си, Калояне!
  • Ти ли закъсня или времето бързаше... Поздрави!!!
  • Какво да кажа...не ми останаха думи!
  • Напомни ми, когато се видим, да те поздравя за специално този стих, ако аз случайно забравя!!!!
  • Пътят ти започва, момчето. Сега едва започва. Харесвам стиха ти

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...