Толкова ли много закъснях
Толкова ли много закъснях?
Не можа ли още малко да почакаш?
По трънливи пътища към теб вървях,
вярвайки, че вечно ще ме чакаш.
Може би избързала си да отвориш,
чакайки нетърпеливо мен.
На фалшиви богове и ти се молиш,
Песента ни пееш със фалшив рефрен.
Толкова ли много закъснях,
че ме каниш днес във стаята за гости?
През очите на неканен гост видях
своя дом и много още...
Пътят ми, постлан със тръни,
очевидно е към своя край.
Връх по-романтично стръмен
мойта кръв не ще познай.
20.03.2007
© Калоян Кънев All rights reserved.
