6 июл. 2007 г., 10:55  

Толкова ли много закъснях

1.2K 0 16

 

Толкова ли много закъснях?
Не можа ли още малко да почакаш?
По трънливи пътища към теб вървях,
вярвайки, че вечно ще ме чакаш.

 

Може би избързала си да отвориш,
чакайки нетърпеливо мен.
На фалшиви богове и ти се молиш,
Песента ни пееш със фалшив рефрен.

 

Толкова ли много закъснях,
че ме каниш днес във стаята за гости?
През очите на неканен гост видях
своя дом и много още...

 

Пътят ми, постлан със тръни,
очевидно е към своя край.
Връх по-романтично стръмен
мойта кръв не ще познай.

20.03.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Кънев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отново не знам какво да кажа...6! Гениален си, Калояне!
  • Ти ли закъсня или времето бързаше... Поздрави!!!
  • Какво да кажа...не ми останаха думи!
  • Напомни ми, когато се видим, да те поздравя за специално този стих, ако аз случайно забравя!!!!
  • Пътят ти започва, момчето. Сега едва започва. Харесвам стиха ти

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...