Bardejov (Янко)
142 94
10 ago 2010, 11:45

Толкова морета 

  Poesía » Filosófica
564 0 3

 

 

                    Откъм водата, отгоре

                    се спускаше внезапно вятърът

                    и тъжно раздаваше спомени,

                    а лицата ни ставаха

                    като пречупени делви. 

 

 

                    На хълма на самотата

                    аз не съм самичък, в мен живеят

                    деветима братя,

                    девет смъртни гряха,

                    толкова морета

                    и над тях безконечно кръжат

                    девет корморана.

 

 

                    На този хълм

                    чакам лятото

                    почти един живот.

 

 

 

© Янко Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??