Aug 10, 2010, 11:45 AM

Толкова морета 

  Poetry » Phylosophy
626 0 3
Откъм водата, отгоре
се спускаше внезапно вятърът
и тъжно раздаваше спомени,
а лицата ни ставаха
като пречупени делви.
На хълма на самотата
аз не съм самичък, в мен живеят
деветима братя,
девет смъртни гряха,
толкова морета
и над тях безконечно кръжат
девет корморана. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Янко All rights reserved.

Random works
: ??:??