3 feb 2011, 16:08

Топлата ми къща

  Poesía
642 0 7

По здрач се връщам

в тази моя топла къща,

целия ми свят е там събран -

вълшебство в малката ми длан.

 

Аз сама съм си я сътворила,

тук цветята са магия,

звездни мигове съм уловила

и надеждите си бели крия.

 

Вътре времето е спряло,

Космосът навън заспива.

Даже шепотът на вятъра

във косите ми замира.

 

По мръкнало ми пеят приспивно щурците,

в две къдели смях се сгушвам

пред топлото ми дъхаво огнище...

и в съня ми само чудеса се случват!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...