3.02.2011 г., 16:08

Топлата ми къща

637 0 7

По здрач се връщам

в тази моя топла къща,

целия ми свят е там събран -

вълшебство в малката ми длан.

 

Аз сама съм си я сътворила,

тук цветята са магия,

звездни мигове съм уловила

и надеждите си бели крия.

 

Вътре времето е спряло,

Космосът навън заспива.

Даже шепотът на вятъра

във косите ми замира.

 

По мръкнало ми пеят приспивно щурците,

в две къдели смях се сгушвам

пред топлото ми дъхаво огнище...

и в съня ми само чудеса се случват!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...