По здрач се връщам
в тази моя топла къща,
целия ми свят е там събран -
вълшебство в малката ми длан.
Аз сама съм си я сътворила,
тук цветята са магия,
звездни мигове съм уловила
и надеждите си бели крия.
Вътре времето е спряло,
Космосът навън заспива.
Даже шепотът на вятъра
във косите ми замира.
По мръкнало ми пеят приспивно щурците,
в две къдели смях се сгушвам
пред топлото ми дъхаво огнище...
и в съня ми само чудеса се случват!
© Румяна All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
