3 февр. 2011 г., 16:08

Топлата ми къща

641 0 7

По здрач се връщам

в тази моя топла къща,

целия ми свят е там събран -

вълшебство в малката ми длан.

 

Аз сама съм си я сътворила,

тук цветята са магия,

звездни мигове съм уловила

и надеждите си бели крия.

 

Вътре времето е спряло,

Космосът навън заспива.

Даже шепотът на вятъра

във косите ми замира.

 

По мръкнало ми пеят приспивно щурците,

в две къдели смях се сгушвам

пред топлото ми дъхаво огнище...

и в съня ми само чудеса се случват!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....