Топли очи
Очи със цвят на полунощ...
Запомни ли цвета на кадифето,
в маслинено тъмен разкош,
и в аромата на кафето?
Очи със щрихи от пръстта,
или от бурни океани,
смутили пламъка на свещта...
Цвят на дълбоки бездни, необладани...
Очите ми... погълнали безкрая,
събират в себе си дъги,
изгреви, трепети, очертания
на ефирни, сувенирени души.
Очите ми... Разгадали им дълбокото?
На дъното дали навреме видя
канибалския им поглед,
изяждащ с безразличността?
Очите ми... Наричат ги топли,
а те са призми, които крадат топлина,
и спират да чуват вопли,
веднъж попият ли те. И търсят нови огнища.
16.03.2011г.
гр. Сопот
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Събина Брайчева Todos los derechos reservados
