16 mar 2011, 22:26

Топли очи

  Poesía
1.3K 0 3

Очи със цвят на полунощ...
Запомни ли цвета на кадифето,

в маслинено тъмен разкош,
и  в аромата на кафето?
Очи със щрихи от пръстта,

или от бурни океани,

смутили пламъка на свещта...
Цвят на дълбоки бездни, необладани...
Очите ми... погълнали безкрая,
събират в себе си дъги,
изгреви, трепети, очертания
на ефирни, сувенирени души.
Очите ми... Разгадали им дълбокото?
На дъното дали навреме видя
канибалския им поглед,
изяждащ с безразличността?
Очите ми... Наричат ги топли,
а те са призми, които крадат топлина,
и спират да чуват вопли,
веднъж попият ли те. И търсят нови огнища.

16.03.2011г.
гр. Сопот

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ами не говорим за буквалност. Има метафори, оксиморони и прочее литературни средства, за да се подчертава (или размива) дадена образност.

    Просто си позволявам да споделям мнение, че "и спират да чуват вопли," седи, сякаш е турено единствено заради римата с "топли". Разбира се, че може и да греша, но изводът за тебе би трябвало да е, че финалът не седи добре така, щом някой го поставя под съмнение.

    Разбира се, просто можеш да подминеш коментара ми, или да ме приемеш като обикновен слабоумен злобар и да оставиш така текста си. При всеки случай на мене ми е все тая.

    Иначе казано, позволявам си да давам негативно мнение единствено и само с цел да ти помогна текстът да стане по-хубав. А това дали ще вземеш забележката ми предвид, или не, си е твое решение.
    Поздрави.


    Поздрави и успех.
  • О, не, мога да кажа каквото си искам.
    А това какво ще се случи с произведението си зависи от теб, защото е твое и го пишеш ти.

    Иначе, за смисъла, ми очите ти чуват, Събина! Лирическата ти е особено надарена.
  • Е, чуват? Ае са. Тва за да има вопли, рима с топли ли?
    Изобщо, финалът не е квото трябва да е.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...