Топли очи
Очи със цвят на полунощ...
Запомни ли цвета на кадифето,
в маслинено тъмен разкош,
и в аромата на кафето?
Очи със щрихи от пръстта,
или от бурни океани,
смутили пламъка на свещта...
Цвят на дълбоки бездни, необладани...
Очите ми... погълнали безкрая,
събират в себе си дъги,
изгреви, трепети, очертания
на ефирни, сувенирени души.
Очите ми... Разгадали им дълбокото?
На дъното дали навреме видя
канибалския им поглед,
изяждащ с безразличността?
Очите ми... Наричат ги топли,
а те са призми, които крадат топлина,
и спират да чуват вопли,
веднъж попият ли те. И търсят нови огнища.
16.03.2011г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
О, не, мога да кажа каквото си искам.
А това какво ще се случи с произведението си зависи от теб, защото е твое и го пишеш ти.
Иначе, за смисъла, ми очите ти чуват, Събина! Лирическата ти е особено надарена.
-
Е, чуват? Ае са. Тва за да има вопли, рима с топли ли?
Изобщо, финалът не е квото трябва да е.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Просто си позволявам да споделям мнение, че "и спират да чуват вопли," седи, сякаш е турено единствено заради римата с "топли". Разбира се, че може и да греша, но изводът за тебе би трябвало да е, че финалът не седи добре така, щом някой го поставя под съмнение.
Разбира се, просто можеш да подминеш коментара ми, или да ме приемеш като обикновен слабоумен злобар и да оставиш така текста си. При всеки случай на мене ми е все тая.
Иначе казано, позволявам си да давам негативно мнение единствено и само с цел да ти помогна текстът да стане по-хубав. А това дали ще вземеш забележката ми предвид, или не, си е твое решение.
Поздрави.
Поздрави и успех.