16 мар. 2011 г., 22:26

Топли очи

Поэзия

1.3K 0 3

Очи със цвят на полунощ...
Запомни ли цвета на кадифето,

в маслинено тъмен разкош,
и в аромата на кафето?
Очи със щрихи от пръстта,

или от бурни океани,

смутили пламъка на свещта...
Цвят на дълбоки бездни, необладани...
Очите ми... погълнали безкрая,
събират в себе си дъги,
изгреви, трепети, очертания
на ефирни, сувенирени души.
Очите ми... Разгадали им дълбокото?
На дъното дали навреме видя
канибалския им поглед,
изяждащ с безразличността?
Очите ми... Наричат ги топли,
а те са призми, които крадат топлина,
и спират да чуват вопли,
веднъж попият ли те. И търсят нови огнища.

16.03.2011г.
гр. Сопот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Tomad (Тома Кашмирски)

Ами не говорим за буквалност. Има метафори, оксиморони и прочее литературни средства, за да се подчертава (или размива) дадена образност.

Просто си позволявам да споделям мнение, че "и спират да чуват вопли," седи, сякаш е турено единствено заради римата с "топли". Разбира се, че може и да греша, но изводът за тебе би трябвало да е, че финалът не седи добре така, щом някой го поставя под съмнение.

Разбира се, просто можеш да подминеш коментара ми, или да ме приемеш като обикновен слабоумен злобар и да оставиш така текста си. При всеки случай на мене ми е все тая.

Иначе казано, позволявам си да давам негативно мнение единствено и само с цел да ти помогна текстът да стане по-хубав. А това дали ще вземеш забележката ми предвид, или не, си е твое решение.
Поздрави.

Поздрави и успех.

2011-03-25T16:50:55+02:00
Tomad (Тома Кашмирски)

О, не, мога да кажа каквото си искам.
А това какво ще се случи с произведението си зависи от теб, защото е твое и го пишеш ти.

Иначе, за смисъла, ми очите ти чуват, Събина! Лирическата ти е особено надарена.

2011-03-17T19:13:44+02:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Е, чуват? Ае са. Тва за да има вопли, рима с топли ли?
Изобщо, финалът не е квото трябва да е.

2011-03-17T02:53:26+02:00

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬