17 dic 2008, 7:39

Топлина

  Poesía
855 0 9

Жадува в този свят да влезе топлината,

а не отблъсната, окъсана да гледа отстрани,

отчаяно тя търси място да се вмести в сърцата,

искрици малки да запали в хорските души.

 

Тя би могла да заличи в погледите празнотата,  

и да проблесне човешкото, загубило се в тези дни,

милиони маски биха се свалили на земята,

допуснем ли я  в себе си за кратък миг.

 

Но би ли имал смелост този свят егоистичен,

да бъде изцерен от лицемерие, душевен студ,

а колко малко нужно е да бъде той различен -

достатъчно е да прегърнем с обич някой друг.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти жарава за твоята топлина, seson и на теб пожелавам всичко добро. Меланхолик, радвам се, че си намерил нещо за себе си в моите стихове, благодаря ти за поздрава и ти пожелавам много щасливи мигове за в бъдеще.
  • случайно попаднах на теб - хареса ми ника ти, и кликнах да те видя какво правиш в сайта - дали пишеш стихове, проза, или снимаш... И като видях какви имена имат стихчетата ти, останах очарован. И кликнах на това с пълната убеденост че ще прочета нещо пълно с топлина и любов и надежда и копнеж и много красота, и точно така стана. Аз отивам да видя и други неща от теб, а теб те поздравявам с една много яка даркуейв песен, може би ще ти хареса (тая музика по принцип си я харесваме само странниците):

    www.youtube.com/watch?v=WC0eQQUS9BI
  • Чудесен стих! Нека пуснем добротата в себе си! Поздрав!
  • Благодаря ви много! С обич към всички ви!Сеси
  • Поздравления за този много добър стих!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...