17 дек. 2008 г., 07:39

Топлина

854 0 9

Жадува в този свят да влезе топлината,

а не отблъсната, окъсана да гледа отстрани,

отчаяно тя търси място да се вмести в сърцата,

искрици малки да запали в хорските души.

 

Тя би могла да заличи в погледите празнотата,  

и да проблесне човешкото, загубило се в тези дни,

милиони маски биха се свалили на земята,

допуснем ли я  в себе си за кратък миг.

 

Но би ли имал смелост този свят егоистичен,

да бъде изцерен от лицемерие, душевен студ,

а колко малко нужно е да бъде той различен -

достатъчно е да прегърнем с обич някой друг.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти жарава за твоята топлина, seson и на теб пожелавам всичко добро. Меланхолик, радвам се, че си намерил нещо за себе си в моите стихове, благодаря ти за поздрава и ти пожелавам много щасливи мигове за в бъдеще.
  • случайно попаднах на теб - хареса ми ника ти, и кликнах да те видя какво правиш в сайта - дали пишеш стихове, проза, или снимаш... И като видях какви имена имат стихчетата ти, останах очарован. И кликнах на това с пълната убеденост че ще прочета нещо пълно с топлина и любов и надежда и копнеж и много красота, и точно така стана. Аз отивам да видя и други неща от теб, а теб те поздравявам с една много яка даркуейв песен, може би ще ти хареса (тая музика по принцип си я харесваме само странниците):

    www.youtube.com/watch?v=WC0eQQUS9BI
  • Чудесен стих! Нека пуснем добротата в себе си! Поздрав!
  • Благодаря ви много! С обич към всички ви!Сеси
  • Поздравления за този много добър стих!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...