17.12.2008 г., 7:39

Топлина

852 0 9

Жадува в този свят да влезе топлината,

а не отблъсната, окъсана да гледа отстрани,

отчаяно тя търси място да се вмести в сърцата,

искрици малки да запали в хорските души.

 

Тя би могла да заличи в погледите празнотата,  

и да проблесне човешкото, загубило се в тези дни,

милиони маски биха се свалили на земята,

допуснем ли я  в себе си за кратък миг.

 

Но би ли имал смелост този свят егоистичен,

да бъде изцерен от лицемерие, душевен студ,

а колко малко нужно е да бъде той различен -

достатъчно е да прегърнем с обич някой друг.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти жарава за твоята топлина, seson и на теб пожелавам всичко добро. Меланхолик, радвам се, че си намерил нещо за себе си в моите стихове, благодаря ти за поздрава и ти пожелавам много щасливи мигове за в бъдеще.
  • случайно попаднах на теб - хареса ми ника ти, и кликнах да те видя какво правиш в сайта - дали пишеш стихове, проза, или снимаш... И като видях какви имена имат стихчетата ти, останах очарован. И кликнах на това с пълната убеденост че ще прочета нещо пълно с топлина и любов и надежда и копнеж и много красота, и точно така стана. Аз отивам да видя и други неща от теб, а теб те поздравявам с една много яка даркуейв песен, може би ще ти хареса (тая музика по принцип си я харесваме само странниците):

    www.youtube.com/watch?v=WC0eQQUS9BI
  • Чудесен стих! Нека пуснем добротата в себе си! Поздрав!
  • Благодаря ви много! С обич към всички ви!Сеси
  • Поздравления за този много добър стих!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...