22 dic 2017, 22:23

Топлина

544 1 2

                                                                       Топлина

 

                                                          В чакалнята на гарата е топло

                                                          и зимата се кани да си тръгва.

                                                          Край печката, над кофата с брикети,

                                                          позастарял човек се е пригърбил

 

                                                          От пейката го гледат със надсмешка

                                                          очи на леко пийнал пътник:

                                                          - Хей, дядо, теб не те ли искат в къщи,

                                                          че чужда топлина прикътваш?

 

                                                          С неловки пръсти старецът загръща

                                                          прокъсаната, избеляла дреха:

                                                          - Ех, синко, аз  си нямам никой!

                                                          Работя тук, под тази обща стряха.

 

                                                           Пребуледувах много свои болки,

                                                           но все сред хората – на тази пейка.

                                                           Невидима е нишката, която

                                                           да паля огъня ме е обрекла!

 

                                                           А ето – скоро ти ще отпътуваш

                                                           и друг ще дойде, за да се постопли...

                                                           Защо не ме попиташ колко струват

                                                           продънените от брикети кофи?

 

                                                                                                             Маргарита Петрова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре...
  • Адашке! Респект! Заболя ме за този човек! Доядя ме на наглия пътник! Нали, ако не беше старецът, щеше да мръзне на гарата! Че и да мрънка за това! Защо, за Бога, така често обиждат и напъждат добрите хора, а се ползват от добрините им?!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...