22.12.2017 г., 22:23

Топлина

545 1 2

                                                                       Топлина

 

                                                          В чакалнята на гарата е топло

                                                          и зимата се кани да си тръгва.

                                                          Край печката, над кофата с брикети,

                                                          позастарял човек се е пригърбил

 

                                                          От пейката го гледат със надсмешка

                                                          очи на леко пийнал пътник:

                                                          - Хей, дядо, теб не те ли искат в къщи,

                                                          че чужда топлина прикътваш?

 

                                                          С неловки пръсти старецът загръща

                                                          прокъсаната, избеляла дреха:

                                                          - Ех, синко, аз  си нямам никой!

                                                          Работя тук, под тази обща стряха.

 

                                                           Пребуледувах много свои болки,

                                                           но все сред хората – на тази пейка.

                                                           Невидима е нишката, която

                                                           да паля огъня ме е обрекла!

 

                                                           А ето – скоро ти ще отпътуваш

                                                           и друг ще дойде, за да се постопли...

                                                           Защо не ме попиташ колко струват

                                                           продънените от брикети кофи?

 

                                                                                                             Маргарита Петрова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре...
  • Адашке! Респект! Заболя ме за този човек! Доядя ме на наглия пътник! Нали, ако не беше старецът, щеше да мръзне на гарата! Че и да мрънка за това! Защо, за Бога, така често обиждат и напъждат добрите хора, а се ползват от добрините им?!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...