Топлина
Топлина
В чакалнята на гарата е топло
и зимата се кани да си тръгва.
Край печката, над кофата с брикети,
позастарял човек се е пригърбил
От пейката го гледат със надсмешка
очи на леко пийнал пътник:
- Хей, дядо, теб не те ли искат в къщи,
че чужда топлина прикътваш?
С неловки пръсти старецът загръща
прокъсаната, избеляла дреха:
- Ех, синко, аз си нямам никой!
Работя тук, под тази обща стряха.
Пребуледувах много свои болки,
но все сред хората – на тази пейка.
Невидима е нишката, която
да паля огъня ме е обрекла!
А ето – скоро ти ще отпътуваш
и друг ще дойде, за да се постопли...
Защо не ме попиташ колко струват
продънените от брикети кофи?
Маргарита Петрова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Петрова Всички права запазени