22 дек. 2017 г., 22:23

Топлина

546 1 2

                                                                       Топлина

 

                                                          В чакалнята на гарата е топло

                                                          и зимата се кани да си тръгва.

                                                          Край печката, над кофата с брикети,

                                                          позастарял човек се е пригърбил

 

                                                          От пейката го гледат със надсмешка

                                                          очи на леко пийнал пътник:

                                                          - Хей, дядо, теб не те ли искат в къщи,

                                                          че чужда топлина прикътваш?

 

                                                          С неловки пръсти старецът загръща

                                                          прокъсаната, избеляла дреха:

                                                          - Ех, синко, аз  си нямам никой!

                                                          Работя тук, под тази обща стряха.

 

                                                           Пребуледувах много свои болки,

                                                           но все сред хората – на тази пейка.

                                                           Невидима е нишката, която

                                                           да паля огъня ме е обрекла!

 

                                                           А ето – скоро ти ще отпътуваш

                                                           и друг ще дойде, за да се постопли...

                                                           Защо не ме попиташ колко струват

                                                           продънените от брикети кофи?

 

                                                                                                             Маргарита Петрова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре...
  • Адашке! Респект! Заболя ме за този човек! Доядя ме на наглия пътник! Нали, ако не беше старецът, щеше да мръзне на гарата! Че и да мрънка за това! Защо, за Бога, така често обиждат и напъждат добрите хора, а се ползват от добрините им?!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...