lips_of_angels (Ем)
164 5067
30 sept 2010, 14:00

Топло сиво 

  Poesía
2383 1 19

Смрачава се и сигурно небето

за сетен път ще плаче върху мен.

Не знам дали на триста километра  

оттук усещаш - вече няма ден.

Но знам, че след като измръзнеш,

успееш ли веднъж да дишаш пак,

привикваш. А и знаеш - в тази къща

животът е безкраен кръговрат.

Във този дом, издигнат върху думи,

ту ти ми липсваш, ту пък аз на теб.

Но няма смисъл шепот непотърсен

да тича подир нас като дете...

крилете на което сме използвали,

наместо самолети, да летим.

Прегърнало е сивото живота ни.

И къщата ни - топъл, тъжен дим.

© Ем Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??