Смрачава се и сигурно небето
за сетен път ще плаче върху мен.
Не знам дали на триста километра
оттук усещаш - вече няма ден.
Но знам, че след като измръзнеш,
успееш ли веднъж да дишаш пак,
привикваш. А и знаеш - в тази къща
животът е безкраен кръговрат.
Във този дом, издигнат върху думи,
ту ти ми липсваш, ту пък аз на теб.
Но няма смисъл шепот непотърсен
да тича подир нас като дете... ...