6 dic 2007, 10:25

Топлоизолация

  Poesía » Civil
1.1K 1 15

Изолирахме всичко... Стените, тавана...

И пода покрихме с масивен паркет.

Отвънка замазка... Във фугите - пяна...

Технологии нови се сипят безчет!

 

 

Дограмата сменихме, в банята - плочките.

Панелите греят, като за парад!

На живота не взехме от лихвоточките,

а имахме вноски за по-хубав свят!

 

 

 

И все е студено... В душите ни духа...

Навява на преспи, омраза и страх...

Изолирахме всичко... Топлинка не излъчваме!

Живеем без обич... Заченати в грях...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти за това стихотворение!
  • Както винаги - право в десяткака.Много, много ми хареса!
    Пак с най-искрени чувства...
  • !!!!!!!
    Това е, толкова истинско!!!
    Аплодирам те!!!
  • Прекрасно е,ама тук има и 14годишни,дай им малко надеждаПОЗДРАВИ!!!
  • И все е студено... В душите ни духа...

    Навява на преспи, омраза и страх...

    Изолирахме всичко... Топлинка не излъчваме!

    Живеем без обич... Заченати в грях...

    .... Страхотно!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...