6 dic 2007, 10:25

Топлоизолация

  Poesía » Civil
1.1K 1 15

Изолирахме всичко... Стените, тавана...

И пода покрихме с масивен паркет.

Отвънка замазка... Във фугите - пяна...

Технологии нови се сипят безчет!

 

 

Дограмата сменихме, в банята - плочките.

Панелите греят, като за парад!

На живота не взехме от лихвоточките,

а имахме вноски за по-хубав свят!

 

 

 

И все е студено... В душите ни духа...

Навява на преспи, омраза и страх...

Изолирахме всичко... Топлинка не излъчваме!

Живеем без обич... Заченати в грях...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти за това стихотворение!
  • Както винаги - право в десяткака.Много, много ми хареса!
    Пак с най-искрени чувства...
  • !!!!!!!
    Това е, толкова истинско!!!
    Аплодирам те!!!
  • Прекрасно е,ама тук има и 14годишни,дай им малко надеждаПОЗДРАВИ!!!
  • И все е студено... В душите ни духа...

    Навява на преспи, омраза и страх...

    Изолирахме всичко... Топлинка не излъчваме!

    Живеем без обич... Заченати в грях...

    .... Страхотно!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...