9 jul 2008, 19:31

Топъл здрач 

  Poesía » De amor
779 0 1




                        Когато въздухът с топъл здрач се насити,
                        разтяга залезът ивици кървави,
                        нежен зефир с лунни стъпки се скита
                        сред меките сенки прегърбени.


                        Когато въздухът с топъл здрач се насити,
                        пурпурно небето на рози червени ухае
                        и от вечерната нега опити,
                        цветята сънуват как славей над тях нежно пял е.


                        Когато въздухът с топъл здрач се насити,
                        във твойта прегръдка се спирам
                        и само в ритъма на сърцето ти
                        мойта славеева песен намирам.

© Галина Пенкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??