Когато въздухът с топъл здрач се насити,
разтяга залезът ивици кървави,
нежен зефир с лунни стъпки се скита
сред меките сенки прегърбени.
Когато въздухът с топъл здрач се насити,
пурпурно небето на рози червени ухае
и от вечерната нега опити,
цветята сънуват как славей над тях нежно пял е.
Когато въздухът с топъл здрач се насити,
във твойта прегръдка се спирам
и само в ритъма на сърцето ти
мойта славеева песен намирам.