divkozel (Красимир Йорданов)
65 22
5 abr 2008, 17:29

Торнадото край Синеморец  

  Poesía
444 0 5
На хвърлей от брега, край Синеморец,
небето се продъни и запрати
към морските вълни фуния страшна.

Изглежда Господ пиеше през сламка
божествена Нептунова напитка
и плюеше през кривите си зъби
нахалните, горчиви водорасли.

Немееха, стъписани, на кея,
рибарите край старите си лодки.
А ний стояхме, сякаш заковани.
Невярващи, уплашено-щастливи.
Потривахме очите си със пръсти,
невиждали подобна чудесия.

Фунията пълзеше към брега
и ни обзе неподозиран ужас.
Видяхме се изсмукани през нея,
изплюти върху черните скали...

Но Господ се смили и я прибра,
и спусна вместо нея гръм и вятър.
В окъпаната ми от дъжд глава
остана от торнадо отпечатък.

© Красимир Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Див си и туй то!
  • Наистина...все едно и аз видях торнадото...!
    Пишеш невероятно!Била съм там, но когато беше
    диво, никому неизвестно село...видях делфини да
    играят...Хубаво беше.Сега как ли се е променило...
  • И аз присъствах! Отвя ме! Аплодисменти!
  • Страхотно!Чудно описание на природата край един до скоро прекрасен кът от Родината.Поздрави!
  • Леле, колко е образен стиха ти... сякаш съм била там!
    Поздравления!
Propuestas
: ??:??