Торнадото край Синеморец
На хвърлей от брега, край Синеморец,
небето се продъни и запрати
към морските вълни фуния страшна.
Изглежда Господ пиеше през сламка
божествена Нептунова напитка
и плюеше през кривите си зъби
нахалните, горчиви водорасли.
Немееха, стъписани, на кея,
рибарите край старите си лодки.
А ний стояхме, сякаш заковани.
Невярващи, уплашено-щастливи.
Потривахме очите си със пръсти,
невиждали подобна чудесия.
Фунията пълзеше към брега
и ни обзе неподозиран ужас.
Видяхме се изсмукани през нея,
изплюти върху черните скали...
Но Господ се смили и я прибра,
и спусна вместо нея гръм и вятър.
В окъпаната ми от дъжд глава
остана от торнадо отпечатък.
небето се продъни и запрати
към морските вълни фуния страшна.
Изглежда Господ пиеше през сламка
божествена Нептунова напитка
и плюеше през кривите си зъби
нахалните, горчиви водорасли.
Немееха, стъписани, на кея,
рибарите край старите си лодки.
А ний стояхме, сякаш заковани.
Невярващи, уплашено-щастливи.
Потривахме очите си със пръсти,
невиждали подобна чудесия.
Фунията пълзеше към брега
и ни обзе неподозиран ужас.
Видяхме се изсмукани през нея,
изплюти върху черните скали...
Но Господ се смили и я прибра,
и спусна вместо нея гръм и вятър.
В окъпаната ми от дъжд глава
остана от торнадо отпечатък.
© Красимир Йорданов All rights reserved.
