27 oct 2024, 19:09

Тост по мъжки

  Poesía
551 3 3

 

С тънки токчета тракат по мокър паваж:
недолюбени дами и делничен стрес.
Аз оставам на мъжките навици страж,
без да бия дайрета от его и чест.

 

Любовта е на път да изчезне до век
от капризи за равенство – пол срещу пол.
Заприличва мъжът на оголен дирек,
или казано иначе – царят е гол.

 

Вкусна супа под хладната стряха не ври
и я караме някак на вино и хлаяб.
За деца не говорим – делиме пари
и колата, която отиде за скрап.

 

Мили мои, мъжът е пророчески прав,
без жената за туй да вини всеки ден.
По-човек от човеците – Божия сплав,
той пред женската обич е само смирен.

 

Солидарен съм днес със перото си сам,
до петаче презрял суетата паважна,
и допил от бутилката сетния грам,
аз на моите братя, мъжете, ще кажа:

 

забрави, че обиждан и мразен си бил,
всяка болка отколе животът търпи.
Щом към вкъщи си тръгнеш, от грижи унил –
на любимата роза без повод купи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ами...да слушат
  • А, дано те чуят
  • "Любовта е на път да изчезне до век
    от капризи за равенство – пол срещу пол." - тоя феминизъм ни разказа играта, ако не в друго, то с бокса стана ясно. Защо само мъже на война, жените не са ли равни на тях... разбра ме. Каприз или поредната гаргара за промиване на мозъка. Въдици има, чакаме рибата да порасне.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...