27.10.2024 г., 19:09

Тост по мъжки

543 3 3

 

С тънки токчета тракат по мокър паваж:
недолюбени дами и делничен стрес.
Аз оставам на мъжките навици страж,
без да бия дайрета от его и чест.

 

Любовта е на път да изчезне до век
от капризи за равенство – пол срещу пол.
Заприличва мъжът на оголен дирек,
или казано иначе – царят е гол.

 

Вкусна супа под хладната стряха не ври
и я караме някак на вино и хлаяб.
За деца не говорим – делиме пари
и колата, която отиде за скрап.

 

Мили мои, мъжът е пророчески прав,
без жената за туй да вини всеки ден.
По-човек от човеците – Божия сплав,
той пред женската обич е само смирен.

 

Солидарен съм днес със перото си сам,
до петаче презрял суетата паважна,
и допил от бутилката сетния грам,
аз на моите братя, мъжете, ще кажа:

 

забрави, че обиждан и мразен си бил,
всяка болка отколе животът търпи.
Щом към вкъщи си тръгнеш, от грижи унил –
на любимата роза без повод купи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами...да слушат
  • А, дано те чуят
  • "Любовта е на път да изчезне до век
    от капризи за равенство – пол срещу пол." - тоя феминизъм ни разказа играта, ако не в друго, то с бокса стана ясно. Защо само мъже на война, жените не са ли равни на тях... разбра ме. Каприз или поредната гаргара за промиване на мозъка. Въдици има, чакаме рибата да порасне.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...