Тост по мъжки
С тънки токчета тракат по мокър паваж:
недолюбени дами и делничен стрес.
Аз оставам на мъжките навици страж,
без да бия дайрета от его и чест.
Любовта е на път да изчезне до век
от капризи за равенство – пол срещу пол.
Заприличва мъжът на оголен дирек,
или казано иначе – царят е гол.
Вкусна супа под хладната стряха не ври
и я караме някак на вино и хлаяб.
За деца не говорим – делиме пари
и колата, която отиде за скрап.
Мили мои, мъжът е пророчески прав,
без жената за туй да вини всеки ден.
По-човек от човеците – Божия сплав,
той пред женската обич е само смирен.
Солидарен съм днес със перото си сам,
до петаче презрял суетата паважна,
и допил от бутилката сетния грам,
аз на моите братя, мъжете, ще кажа:
забрави, че обиждан и мразен си бил,
всяка болка отколе животът търпи.
Щом към вкъщи си тръгнеш, от грижи унил –
на любимата роза без повод купи.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
