6 ago 2007, 11:22

Тост (Призма 43)

  Poesía
815 0 3


Тост

Вдигам тост!
Но не за Този! -
(герой на общата Халтура.)
За Онзи, Другия. С потура.
Що плаща за живота си в натура
и пот челото му гризе;

С отекли и миришещи нозе;
С ръце - окоравели от борба;
С отнета ласка. Без Съдба.

Той залък си за нас пречупва
и непокорен, не - подкупен,
милее нашата земя!

За него вдигам тост!
Сега!

28 Март 2004, Ломбо Есте


NB
 така се разделяме с Призма 43. каквато -такава. кой прочел-прочел. кой разбрал-разбрал. нехаресващи винаги ще има. призмата ми е за тези, с които сме едноезични. не бяхте много. едва ли е необходимо. сполайте

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубав стих поздрави
  • тайно се плашим от всеки възторг неуверен
    по-е понятна тъгата - ненужна, но ярка.
    нашият свят така спаведливо измерен
    просто не може на всеки да бъде по мярка

    сполайте, едноезични!
  • Тост за Призмата!
    Ще се повторя сигурно, но дълбочина и мъдрост са стиховете ти!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...