Aug 6, 2007, 11:22 AM

Тост (Призма 43)

  Poetry
812 0 3


Тост

Вдигам тост!
Но не за Този! -
(герой на общата Халтура.)
За Онзи, Другия. С потура.
Що плаща за живота си в натура
и пот челото му гризе;

С отекли и миришещи нозе;
С ръце - окоравели от борба;
С отнета ласка. Без Съдба.

Той залък си за нас пречупва
и непокорен, не - подкупен,
милее нашата земя!

За него вдигам тост!
Сега!

28 Март 2004, Ломбо Есте


NB
 така се разделяме с Призма 43. каквато -такава. кой прочел-прочел. кой разбрал-разбрал. нехаресващи винаги ще има. призмата ми е за тези, с които сме едноезични. не бяхте много. едва ли е необходимо. сполайте

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубав стих поздрави
  • тайно се плашим от всеки възторг неуверен
    по-е понятна тъгата - ненужна, но ярка.
    нашият свят така спаведливо измерен
    просто не може на всеки да бъде по мярка

    сполайте, едноезични!
  • Тост за Призмата!
    Ще се повторя сигурно, но дълбочина и мъдрост са стиховете ти!!!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...