6.08.2007 г., 11:22

Тост (Призма 43)

816 0 3


Тост

Вдигам тост!
Но не за Този! -
(герой на общата Халтура.)
За Онзи, Другия. С потура.
Що плаща за живота си в натура
и пот челото му гризе;

С отекли и миришещи нозе;
С ръце - окоравели от борба;
С отнета ласка. Без Съдба.

Той залък си за нас пречупва
и непокорен, не - подкупен,
милее нашата земя!

За него вдигам тост!
Сега!

28 Март 2004, Ломбо Есте


NB
 така се разделяме с Призма 43. каквато -такава. кой прочел-прочел. кой разбрал-разбрал. нехаресващи винаги ще има. призмата ми е за тези, с които сме едноезични. не бяхте много. едва ли е необходимо. сполайте

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубав стих поздрави
  • тайно се плашим от всеки възторг неуверен
    по-е понятна тъгата - ненужна, но ярка.
    нашият свят така спаведливо измерен
    просто не може на всеки да бъде по мярка

    сполайте, едноезични!
  • Тост за Призмата!
    Ще се повторя сигурно, но дълбочина и мъдрост са стиховете ти!!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...