7 ene 2009, 12:42

Тост за Иванките и...

  Poesía
870 0 10
Ще кажа на Иванките честито!
Ивановците всеки поздравява,
а всеки иска житената питка
глада със благина да утолява.

Тъй както имаме си сянка,
която отразява битието,
мъжът е придружаван от Иванка,
закотвила се здраво във сърцето.

Да пием за Иванките, които
осмислят всяка наша мъжка крачка
и карат мисълта ни да полита,
да сладкопее в необята, не да грачи.

Да имат хъс и винаги да могат
ръцете да превръщат във криле.
От чувствата ни да разпалват огън,
за да сме най-достойните мъже.

Иванките да поздравиме всички...
В края ще ви кажа нещо тайно:
Имам именник и го обичам!
Това е моят малък син Ивайло!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да ви е жив и здрав!
  • Честит ти именник, Вальо!
    Да ти е жив и здрав наследника!
    Да ви слуша и вие да го слушате!
  • Честит жив и здрав именник!
    Хубава прослава на Иванките!
  • Да ти е живо и здраво синчето, Вальо! И - страхотен поздрав към Иванките си направил! Честито на всички Иванки и Ивановци и от мен!
  • Жив и здрав да е сина ти,да те радва винаги и да уважава семейството,Вал! Да е честито на всички именници! Топъл стих си написал!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...