Тост за Иванките и...
Ивановците всеки поздравява,
а всеки иска житената питка
глада със благина да утолява.
Тъй както имаме си сянка,
която отразява битието,
мъжът е придружаван от Иванка,
закотвила се здраво във сърцето.
Да пием за Иванките, които
осмислят всяка наша мъжка крачка
и карат мисълта ни да полита,
да сладкопее в необята, не да грачи.
Да имат хъс и винаги да могат
ръцете да превръщат във криле.
От чувствата ни да разпалват огън,
за да сме най-достойните мъже.
Иванките да поздравиме всички...
В края ще ви кажа нещо тайно:
Имам именник и го обичам!
Това е моят малък син Ивайло!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
