27 nov 2008, 8:36

Тотемен стълб

  Poesía
662 0 4

 

Душата ми - тотемен стълб.

И всеки, който мина,

заби длето, за да остави белег,

че е бил, че се е състоял.

Дълбаеха зловещи фигури,

сърца и птици влюбени,

целувки, прилепи,

красиви думи,

лъжливи символи

и знаци на съдбата,

които само те разчитаха като такива.

И набраздиха я дълбоко -

душата ми, тотемният им стълб.

За да докажат, че са били,

че са се състояли,

че ги е имало на този свят,

оставиха единствен белег -

по душата ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Лозанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...