27 нояб. 2008 г., 08:36

Тотемен стълб 

  Поэзия
489 0 4

 

Душата ми - тотемен стълб.

И всеки, който мина,

заби длето, за да остави белег,

че е бил, че се е състоял.

Дълбаеха зловещи фигури,

сърца и птици влюбени,

целувки, прилепи,

красиви думи,

лъжливи символи

и знаци на съдбата,

които само те разчитаха като такива.

И набраздиха я дълбоко -

душата ми, тотемният им стълб.

За да докажат, че са били,

че са се състояли,

че ги е имало на този свят,

оставиха единствен белег -

по душата ми.

© Ели Лозанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??