27 нояб. 2008 г., 08:36

Тотемен стълб

664 0 4

 

Душата ми - тотемен стълб.

И всеки, който мина,

заби длето, за да остави белег,

че е бил, че се е състоял.

Дълбаеха зловещи фигури,

сърца и птици влюбени,

целувки, прилепи,

красиви думи,

лъжливи символи

и знаци на съдбата,

които само те разчитаха като такива.

И набраздиха я дълбоко -

душата ми, тотемният им стълб.

За да докажат, че са били,

че са се състояли,

че ги е имало на този свят,

оставиха единствен белег -

по душата ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Лозанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...