Тотемен стълб
Душата ми - тотемен стълб.
И всеки, който мина,
заби длето, за да остави белег,
че е бил, че се е състоял.
Дълбаеха зловещи фигури,
сърца и птици влюбени,
целувки, прилепи,
красиви думи,
лъжливи символи
и знаци на съдбата,
които само те разчитаха като такива.
И набраздиха я дълбоко -
душата ми, тотемният им стълб.
За да докажат, че са били,
че са се състояли,
че ги е имало на този свят,
оставиха единствен белег -
по душата ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Лозанова Всички права запазени
