Душата ми - тотемен стълб.
И всеки, който мина,
заби длето, за да остави белег,
че е бил, че се е състоял.
Дълбаеха зловещи фигури,
сърца и птици влюбени,
целувки, прилепи,
красиви думи,
лъжливи символи
и знаци на съдбата,
които само те разчитаха като такива.
И набраздиха я дълбоко -
душата ми, тотемният им стълб.
За да докажат, че са били,
че са се състояли,
че ги е имало на този свят,
оставиха единствен белег -
по душата ми.
© Ели Лозанова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
