Това, че съм – пределно ясно
Понеже от пера ми писна (от пух и прах се задуших),
животът гълъб бе – увиснал безкрил и тъжен в моя стих.
Светците ли? Около мене – богоизбран до призован...
Жадувам обич и летене, а те линчуват ме. С катран,
заплашват ме. Кошмари разни, вини вменяват... Ден след ден.
Дори престана да ме дразни така познатият рефрен.
А кладите? Сама ги стъквам... И който смее – да гаси,
душата на любов е църква. Между да си и да не си...
Това, че съм – пределно ясно, по-ясно от това, че бях,
с дланта ми мечът се е сраснал, забравих думичката "страх"...
И нека съм и зла, и грешна, (каква ли аз не съм била?)
Съдбата в полет ще посрещна... Крилата съм и без крила.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
Просто такива са нещата от живота в момента. Благодаря!
