11 nov 2008, 17:05

Това е животът

  Poesía » Otra
1.1K 0 1

ТОВА Е ЖИВОТЪТ 

 

Ти к'во си мислиш, а?!

Животът не е една игра!

Сам си в тоя свят

и няма значение колко си богат!

Трябва нон стоп да печелиш уважение,

щото иначе ще си умреш в унижение!

Такова е, брат ми,

не може всички моменти да са ти златни!

Най-добре разбери,

в тоя свят много хора се водят от пари,

а за другите като тебе

остават чувствата, дявол да го вземе!

Защо и другите не са на твоя акъл,

та да не се чудиш кой колко е зъл!

Запомни, животът не е вафли и бонбонки,

по-скоро ще го оприлича с трънливи клонки!

Никога не знаеш дали когато за клона се хванеш,

няма да набараш трън и сам да останеш!

Затова по-добре помни,

силен бъди,

и за всичко готов си остани!

Но кой знае дали си от ония,

дето им викат "късметлия"!

Може дръвчето ти да не е опасно

и всичко да ти е ясно,

с усмивка да живееш

и с приятели да се смееш!

Но пак ти повтарям,

че както всеки, и ти сам си избираш

коя врата да отвориш,

и дали зад нея ще е красавицата или звяра,

няма да има голямо значение, ако имаш вяра,

че всичко ще се оправи, тъй като ти силният си вече

и няма да си мислиш - щастието ми изтече!

Аре най-накрая разбери,

че всеки сам бъдещето си гради!

Ти решението вземи

и изборите си направи,

щот тва е твойта роля,

не може да накараш друг да го стори даже и с "моля"!

Живота в ръцете си вземи,

от съня се събуди

и знай, че всичко само и единствено от теб зависи,

затова сам щастието намери си,

като готов за всичко остани си!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владислав Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...