5 feb 2009, 18:39

"Това е любовта"

1K 0 0
Защо така студено се държиш сега,какво направих, и кога,сърцето ти на моменти изстива,защо съмнението не си отива?

Любовта ни е голяма,в това измама няма,заедно ли сме, се чувстваме добре,един без друг не можем и така не ни е зле.

Но разделим ли се за час или повече от два,нещо и на двамата ни става,всеки поема своя път, със своите приятели,тук-там, наляво и надяснои тогава - защо не ми е ясно,единия на другия се мръщи,че излиза с други и не си е вкъщи.

Това е нормално - ревност, негодование,как може единия без другия да се забавлява.И конфликтите пак намиратмежду двамата разприте не спират,не е нарочно - природа,какво да се правитова никой не може да поправи.
Но аз вярвам и зная,че ще се намери добро решение накрая,вярата трябва да крепи човекаи да се кара по-полека,да не се обръща внимание на глупостите,защото има по-важни неща,като това, че двама души се обичат силнои ще вярват в любовта си безспирно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Янчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....