5 февр. 2009 г., 18:39

"Това е любовта" 

  Поэзия » Любовная
805 0 0
Защо така студено се държиш сега,
какво направих, и кога,
сърцето ти на моменти изстива,
защо съмнението не си отива?

Любовта ни е голяма,
в това измама няма,
заедно ли сме, се чувстваме добре,
един без друг не можем и така не ни е зле.

Но разделим ли се за час или повече от два,
нещо и на двамата ни става,
всеки поема своя път, със своите приятели,
тук-там, наляво и надясно
и тогава - защо не ми е ясно,
единия на другия се мръщи,
че излиза с други и не си е вкъщи.

Това е нормално - ревност, негодование,
как може единия без другия да се забавлява.
И конфликтите пак намират
между двамата разприте не спират,
не е нарочно - природа,
какво да се прави
това никой не може да поправи.

Но аз вярвам и зная,
че ще се намери добро решение накрая,
вярата трябва да крепи човека
и да се кара по-полека,
да не се обръща внимание на глупостите,
защото има по-важни неща,
като това, че двама души се обичат силно
и ще вярват в любовта си безспирно.

© Ваня Янчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??