Това е моята съдба

Свободна и сама - това е моята съдба.

Жена на любовта и отново пак сама.

Домът ми е заслон за всички грехове

на влюбените зверове, а аз съм жрица

със златната коса от абанос.

Прегръдка и целувка са моята отрова

за затвора на сърцето ми, когато то

ще се разкае и продаде за едничка ласка

и тогава краят ще настъпи, и свободата

тъй родена ще умре, но затворът ще се смее,

защото ще обича своята жрица,

дошла да сподели дни на дълг и самота.

Тогава той пристига силен и жесток, мрачен и студен, 

а тя с коси от златен абанос ще го обсипе със любов,

ще поеме протегнатата му ръка

и ще го последва и накрай света.

Ще слуша разкази за своята съдба,

но ще мълчи и гордо ще поглежда своите очи,

черни като смъртта, пълни с толкова вода.

В езерото ще стои и брега никога не ще достигне,

защото лебедът на суша не стои,

а тя сърце на лебед притежава.

Това е нейната съдба, която тя сега разказва:

Край поляна от маслинови дървета

вървях унила и нещастна.

Това бе моят край на вдовицата на бездната.

Сега съм жена на царя на съдбата

и в ръцете ми е Светлината...