May 28, 2009, 9:01 PM

Това е моята съдба

  Poetry » Other
569 0 1

Това е моята съдба

 

 

Свободна и сама - това е моята съдба.

Жена на любовта и отново пак сама.

Домът ми е заслон за всички грехове

на влюбените зверове, а аз съм жрица

със златната коса от абанос.

 

Прегръдка и целувка са моята отрова

за затвора на сърцето ми, когато то

ще се разкае и продаде за едничка ласка

и тогава краят ще настъпи, и свободата

тъй родена ще умре, но затворът ще се смее,

защото ще обича своята жрица,

дошла да сподели дни на дълг и самота.

 

 

Тогава той пристига силен и жесток, мрачен и студен, 

а тя с коси от златен абанос ще го обсипе със любов,

ще поеме протегнатата му ръка

и ще го последва и накрай света.

Ще слуша разкази за своята съдба,

но ще мълчи и гордо ще поглежда своите очи,

черни като смъртта, пълни с толкова вода.

 

В езерото ще стои и брега никога не ще достигне,

защото лебедът на суша не стои,

а тя сърце на лебед притежава.

Това е нейната съдба, която тя сега разказва:

 

Край поляна от маслинови дървета

вървях унила и нещастна.

Това бе моят край на вдовицата на бездната.

Сега съм жена на царя на съдбата

и в ръцете ми е Светлината...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Митевска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря.
    Защото лебедът не може да живее извън водата,тя е като дом за него, като крепост, а самата тя-жената е като лебед който не може, няма право да напуска своята крепост.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...